Колите които промениха Ф1

1950 - Алфа Ромео 158



Автомобилът Алфа Ромео 158 с който Джузепе (Нино) Фарина спечели първата титла във Формула 1 през 1950 година е идеален пример за своето време. Енцо Ферари винаги е твърдял, че състезателните автомобили са двигатели на колела и точно това е представлявал и модела 158. Под огромния капак отпред се е намирал 8-цилиндров, 1,5-литров, двигател с въздушен компресор и с мощност около 370 конски сили. Формата на колата била популярната за времето си тип „туба”. Пилотите седели зад огромния двигател облечени в памучни ризи, кожена каска с очила и нямали колани. Завивали изключително трудно с големите волани, а гумите им били много тесни.

1959 - Купър




Точно през тази година започнала доминацията на британските инженери в Гран при, които през следващите десетилетия са направили множество технологични революции във Формула 1. Автомобилът Купър изоставил стария принцип на двигателите, които се намирали отпред и мотора бил поставен между пилота и задните колела. Тази гениална идея все още се практикува и в 21-ви век. Поставен по този начин, теглото на двигателя се разпределя много по-добре и така колата става изключително пъргава и маневрена. Още същата година този автомобил разбил конкуренцията на Ферари, които триумфирали с титлата през 1958 г. С Купър Джак Брабъм спечелил две поредни титли през 1959 и 1960 година и дори Ферари били принудени да изоставят колите с двигатели отпред.

1963 – Лотус 25




Това е автомобилът, с който британецът Джим Кларк спечели първата си световна титла. Той е създаден от основателя на тима на Лотус и пионера на множество технологични решения във Формула 1 Колин Чапман. Следвал примера на революционния двигател поставен зад пилота, Чапман направил следващия голям пробив. Той изобретил първото в историята монолитно шаси, което било като едно цяло с двигателя или т.нар. монокок. То било изработено от алуминий и напълно разбило мита на старите непобедими коли. Новото шаси било много по-леко и с малка предна част, като така се създавало по-голямо ускорение. Тези показатели, позволили на Чампан да използва и по-меко окачване, което давало предимство в бавните завои.

1968 – Лотус 49




През 1968 година автомобилът Лотус 49 наистина изглеждал странно на всички хора във Формула 1. Големият на пръв поглед нелеп заден елемент, изобретен отново от Лотус дал началото на нова ера в аеродинамиката на Формула 1. Крилата (Антикрилата) работели, като самолетните, но в обратна посока. Те натискали автомобила към пистата, създавали изключително за времето си сцепление на правите участъци, а в завоите автомобилите се движели много бързо. Първоначално крилата били доста чупливи и това водело да страховити инциденти. Много скоро високите крила били забранени, но крилата като цяло останали позволени. В Лотус 49 имало и друго революционно решение, въведено година преди крилата. Това бил легендарният V-образен 8-цилиндров двигател Форд Косуърт DFV. Той бил първия мотор, който бил напълно интегрирана част от шасито, създавайки много по стабилна и пъргава кола. DFV създал нови стандарти във Ф1 от гледна точка на издръжливост, гъвкавост и представяне. В периода 1967-1983 г., с този двигател са спечелени 155 победи.

1978 – Лотус 79




Тази кола е помогнала на аеродинамиката във Формула 1 да достигне до напълно ново измерение. Още през 60-те години геният на Колин Чапмън е предрекъл за т.нар."ground effect", при който въздухът под автомобила бил накаран да създава нечувани до този момент сили на натиск и ниво на прилепяне. Дизайнът и аеродинамиката на автомобила карали въздухът да се ускорява и да създава зони с ниско налягане под колата. Така болидът буквално се залепял за асфалта на пистата. Вертикално разположени подвижни елементи не позволявали на въздуха да се губи в страни. Резултатът бил изключителен и този автомобил смачкал конкуренцията. По този повод легендата Марио Андрети заявил „Тази кола се движи в завоите все едно е боядисана на пистата”.

1983 – Брабъм BT52




Този модел на Брабъм също отворил нова страница във Формула 1. В шампионата вече били забранени подвижните аеродинамични елементи, които направлявали въздушния поток. Но силата на колата бил двигателят на БМВ, който бил първия с турбо-компресор успял да спечели титлата в Гран при. Турбо-двигателите били използвани за първи път от Рено през 1977 година. Тогава от ФИА разрешили 1,5-литровите турбо-двигатели, да се състезават едновременно с 3-литровите атмосферни двигатели. Първоначално турбо-двигателите били доста слаби, но когато през 1979 г, Рено започнали да печелят победа след победа, а през 1981 г. Ферари установили нови стандарти за мощност и издръжливост станало ясно, че бъдещето е дошло. След множество дискусии и политически игри във ФИА, се взело решение всички автомобили да са оборудвани с турбо-двигатели. Така Брабъм-БМВ с Нелсън Пикет победили Рено и Ферари и спечелили титлата през 1983 година.

1992 – Уилямс FW14B




Автомобилите на Уилямс FW14B и FW15 са може би най-силно развитите и технологично оборудвани коли, които някога ще се състезават отново във Формула 1. Високите технологии са в разцвета си в началото на 90-те години. От своя страна пилотите притежават вече активно окачване контролирано от компютър, тракшън контрол, който не позволява превъртане на гумите и др. „играчки”. Основното предимство на Уилямс било в перфектната работа на активното окачване, което било за първи път въведено и после отхвърлено от отбора на Лотус в средата на 80-те години. Конвенционалното (обикновено) окачване трябвало да бъде настройвано според спецификата на пистата, спирането, ускоряването и така в автомобилите винаги имало един вид постоянен компромис с възможностите им. Активното окачване позволило позицията и височината му, да бъдат променяни независимо една от друга. Така през цялото време окачването било настроено изцяло в зависимост от аеродинамичните изисквания за конкретната писта. Много от електрониката в колите била забранена в края на 1993 година, защото болидите станали прекалено бързи и опасни.

2004 – Ферари F2004




През последните седем години, отборът на Ферари постави основата на нови стандарти на работа и превъзходство. Моделът F2004 спечели през сезон 2004, 15 от общо 18-те състезания в шампионата, като записа участия и през 2005 г. Абсолютно всичко в този отбор беше най-доброто. Целият пакет на болида беше непобедим. Издръжливостта на двигателя, непозната до този момент в такива величини в автомобилния спорт, в комбина с най-добрия пилот за своето време Михаел Шумахер доведе до непобедима комбинация. Заради извънземната машина на „Черните кончета” най-авторитетната автомобилна надпревара в света се превърна в симфония в червено. Хегемонията на тима от Маранело беше нарушена едва през 2005 година с шампионските титли на Фернандо Алонсо и Рено.

Мерси за хубавата тема...

грация