малко техника

by Гост Сря Мар 19, 2008 11:08 pm

Предсезонната подготовка усилено тече, отборите развиват новите си автомобили, и за разлика от Ферари и Макларън, повечето имат сериозни затруднения. Точно в такива моменти добрите пилоти изпъкват не само с възможностите си да покажат скорост в една или повече обиколки, но и със способностите си да идентифицират проблемите в работата на новите шасита, и по този начин да дадат на инженерите сигурна отправна точка в търсенето на решения.

Често чуваме пилотите да говорят за “баланс” на автомобилите си. Какво означава това?

“Балансът” е еднаквата скорост на промяна на посоката на предната и задната ос през цялата дължина на кривата. Добрите шасита са тези, които позволяват на пилота да насочи колата си точно там където иска, със скоростта, с която иска.

Как се постига това? ТРУДНО!

Много често един проблем може да има различни причини, и затова е много важен опитът в пилотирането съчетан с дълбоко теоретично познаване на процесите. Съвсем не бе случайно, че една от първите стъпки на Рос Браун след идването му в Хонда бе привличането на най-опитния тест-пилот и оттеглил се само преди няколко месеца състезател Алекс Вурц. Ако пилотите са неопитни, не е ясно дали проблемите са в настройването на техниката, или става дума за принципни несъответствия. Например в БМВ. Повечето коли имат склонност към свръх завиване или недозавиване, а новото БМВ показа и двете едновременно! Каквото и да правиха пилотите нещата не се промениха чувствително и стана ясно, че има генерално разминаване и при следващите тестове видяхме поредните странни аеродинамични решения на екипа. Дано нещата скоро се оправят.

Как пилотите търсят така желания баланс в управлението?

Чрез различните възможности за промяна на настройките. Трудно е да отделим който и да е аспект от цялостната работа на автомобила, но за целта на настоящия анализ ще си позволим да разгледаме начина по който са конструирани предните оси (въображаемата линия свързваща двете предни гуми) на автомобилите във Формула1.

Нещата са доста сложни, не само поради факта че предните са и управляемите гуми, но и поради изискването за концентриране на все повече маса върху тях като резултат от качествата на гумите Бриджстоун.

Независимо от специфичните идеи на отборите, доказаните решения в тази посока са отдавна известни и въобще не става и дума за различни конструкции. Всички коли имат следните компоненти:

- Горен и долен карбонов носач. След въвеждането на тенденцията на нулевите килове, носачите са под лек ъгъл спрямо гумите, което създава определени усложнения, когато е необходим голям ход на окачването.

- Шенкел – детайла, който свързва двата носача и за който се прикрепят главината, джантата и гумата.

- Карбонов лост предаващ усилието от амортисьора към шенкела.

В търсенето на баланс се изпробват различни настройки в следните области:

- Промяна дължината на носачите – това ефективно променя ширината на предната ос (в рамките на предвидените в правилата допустими стойности) и има директно отражение върху управляемостта.

- Промяна височината на предната ос – постига се с окачването и на всички писти е различна.

- Промяна на частта от общата маса на автомобила, която предната ос понася. Постига се с баласт и височина спрямо задната ос, и е много основен параметър в опитите за уеднаквяване на сцеплението на предните и задните гуми в приоритетните завои.

Контактната площ на предните гуми в завоите се оптимизира чрез промяна на позициите им в три направления:

- Сходност – позицията на двете предни гуми една спрямо друга. Често се избират настройки в двете посоки. Леко (няколко милиметра) отваряне или събиране на гумите една към друга, което се прави най-вече с цел контролиране на скоростта на реакция на шасито при определена позиция на волана.

- Страничен наклон – ъгълът под който предните гуми контактуват с настилката. Този показател има много важно значение за поведението на машината при промяна на посоката, защото чрез него лесно се оптимизира контактната площ на гумите в завой, но това създава условия за прегряване на вътрешната част на предните гуми.

- Надлъжен наклон – равнината, в която шенкелът и прикрепените към него главина, джанта и гума се движат (при използване на волана) спрямо пистата.

Всеки един от тези параметри (плюс типа гуми и налягането на газа в тях) има огромно значение за управляемостта на предната ос, от там и на задната, и на автомобила като цяло. Търсенето на “баланса” продължава едва ли не безкрайно - за всяка писта и променящи се общи условия и настилки! Важното е в дизайна на шасито да е заложен потенциала за инженерни решения, които да отварят различни възможности пред пилотите. Задача, с която засега май Ферари и Макларън са се справили най-добре!

Голяма част от нещата, за които стана дума се усещат доста трудно при управлението на “цивилен” автомобил в ежедневна употреба. За да се осъзнаят напълно принципите в управлението на спортна техника е необходимо натоварване до границата на “изпускане” на гумите, окачването и т.н., но моля Ви, НЕ ТЪРСЕТЕ БАЛАНСА ПО УЛИЦИТЕ!

Няма никакъв резултат, а е и много опасно за Вас и останалите! Ако имате желание макар и частично да изживеете нещата за които говорихме, най-добре покарайте картинг дори и тип рентал. Ако искате по-силни картове, на пистите в Пловдив и Варна се дават под наем състезателни машини и в обезопасените условия там спокойно експериментирайте.

Сега вече можете и сами да си отговорите, коя от изброените по-горе настройки на предната ос не е възможна при задната?!